Какво означава за мен добър живот?

Добрият живот е доста субективно  понятие. Именно затова то подлежи  на безкрайно много интерпретации.  Тези интерпретации са свързани с личностната философия на всеки от нас. Най – общата логика, която може да бъде следвана в сл

Добрият живот е доста субективно  понятие. Именно затова то подлежи  на безкрайно много интерпретации.  Тези интерпретации са свързани с личностната философия на всеки от нас. Най – общата логика, която може да бъде следвана в случая ни отвежда към приориететите. Човек има определен набор от ценности, въз основа на които извежда най – важните за него неща. Следвайки тази логика, добрият живот се определя от това доколко успяваме да живеем според собствените си приоритети. От своя страна тези приоритети, придобиват конкретна форма щом успеем да дефинираме целите и желанията си. Оттук се налага и заключението, че човек е това, към което се стреми и което в крайна сметка прави. Всичко това  внася голяма доза субективизъм в понятието „добър живот”. Добрият живот може да се изпълни със значение, само когато бъде поставен в ценностната рамка на конкретната личност.

          Според мен повечето хора не  възприемат подобна теза. Цивилизацията и новите технологии превръщат хората в апатични консуматори. Днес всичко се свежда до потреблението. Налице е така наречената стереотипизация на действителността. В този процес огромна роля играят медиите.  Благодарение на тях хората се ориентират във все по – объркания свят, в който живеем. Така медиите успяват да наложат основните модели на поведение. Все по – често известните личности и техните действия насочват представите на определени групи от обществеността. Нараства силата и на лидерите мнение. В резултат ценностите, принципите и поведението на хората стават зависими и управляеми. Обърканата обществена реалност кара всеки да възприема и попива повече информация, с помощта на която да намери своето място. Тези процеси са напълно естествени, дори донякъде полезни. Насочването на обществеността е необходимо за развитието на цивилизацията. Но всичко си има граници. По мое мнение хората започват да прекаляват в стремежа си да са в сихнрон с настоящите тенденции и модели на поведение. Конформизмът става основна движеща сила за човека. От една страна това се дължи на мързела и неуверуността. Голама част от хората предпочитат да бъдат направлявани. Някои от тях дори не се чувстват способни сами да взимат решения и да ги отстояват. Много по - лесно е да се подражава на другите. От друга страна страхът от попадане в изолация подхрава и оправдава конформисткото поведение. В резултат представата за добър живот, днес е една и съща за почти всички и е лесно управляема. Когато разговарям с най – различни хора за живота въобще, ми прави впечатление, че повечето от тях разсъждават приблизително еднакво и се стремят към еднакви неща. Някои дори стават подвластни на тези неща. Вместо да се вгледат в себе си и да открият това, което наистина ще ги зарадва, хората често се вълнуват и терзаят от следването и достигането до някакви общоприети, стандартни ценности и блага. Това ги превръща в зависими. Хората стават все по – зависими от потребностите си, от това да имат нещата, които имат другите. Добрият живот вече се определя от общоприети стойности. Поради тази причина много хора страдат. Те не могат да понесат факта, че нямат външност като тази на кинозвездите, любовната им връзка не се развива според обичайните логика и очаквания, кариерата им не е тръгнала по стандартния път.

            В моите представи добрият живот не се състои в преследване на общоприетите стойности. Единствената ценност, която е важна за всеки добър живот, е свободата. Човек е щастлив, когато е свободен да бъде какъвто поиска и да прави каквото реши. За себе си мога да кажа, че не възприемам нито една идея само защото същата се споделя от много хора. Аз държа винаги да бъда убеден, че това което правя е полезно и е в синхрон с моята същност. Вярвам, че всеки е уникален. Затова вместо да се стремя да се впиша в някаква схема, аз всеки ден търся себе си. Опитвам се да намеря своята уникалност и да се развивам според нея. За мен е важно да бъда свободен, за да отстоявам своите принципи и да вървя по своя път на развитие. Само така живея истински. В противен сдлучай само бих присъствал в живота си. Бих бил само статист. А аз искам в собствения си живот да съм сценарист и главен герой. Естествено, че не съм в състояние веднага да постигна  всичко, което искам. Но това, което съм постигнал е резултат на мои решения, мои действия, мои принципи. Аз се чувствам щастлив, защото всичко, което съм спечелил /много или малко/, си е изцяло мое. Не се страхувам да изкажа мнението си и да отстоявам позицията си, дори когато изглеждам нестандартен в очите на другите. Всъщонст, нестандартността за мен е предимство, ценност и даже в някои случаи цел. Тя подхранва стремежа към творчество. За мен щестието е в това да създаваш. В този смисъл добрият живот е в това да си свободен, за да изградиш с един уникален стил своя свят. Дори само стремежът към това ще направи всеки човек щастлив.

             След като човек е опознал себе си и е избрал своя път на развитие, добрият живот започва да зависи и от начина, по който се живее. Според мен вглеждайки се в себе си всеки трябва да постигне синхрон между две основни неща – стремежа към постигане на мечтите и по – конкретно целите си и способността да се оценят хубавите неща тук и сега. Често мечтите изглеждат нещо твърде голямо, далечно и абстрактно. Това налага раздробяването им на конкретни цели. Когато човек дефинира една конретна цел, добива по – ясна представа за правилните действия, които трябва да извърши. Аз лично винаги трябва да имам конкретна цел, която да ме ориентира и мобилизира. Колкото тази цел е по – висока, толкова предизвикателството е по – голямо Аз се чувствам крайно мобилизиран щом си поставя конкретна и висока цел. Това ме зарежда. Препятствията, които срещам по пътя си, са също сериозни. Това гарантира, че и постигнатото ще е голямо. Всъщност пътят до постигането на целта е много по – важен от самата цел. След преодоляване на всички трудности, поставената цел и потигнатият успех добиват смисъл, защото се превръщат в символ на моето развитие. В този момент аз се чувствам истински жив. Развил съм се и съм постигнал нещо, което е значимо за мен. Паралелно с преследване на конкретната цел, аз се стремя да не пропускам хубавите неща в настоящето си. Оценявам постигнатото до момента и обръщам нужното внимание на всичко, което би ме зарадвало. Когато трябва да свърша нещо неотложно и важно за мен се раздавам изцяло, но в моментите, в които мога да се отпусна и заредя с енергия изглеждам като най – безгрижния човек на света. Така улавям и веселата страна на жвота. Тогава виждам и други красиви неща, на които човек понякога не отдава дължимото значение. Ясно си давам сметка, че наред с целите ми, важни неща за мен са семейството, приятелите и усмихнатите моменти прекарани с тях.. Тези моменти ме вдъхновяват и ми дават увереност и самочувствие. За да илюстрирам казаното дотук, ще си послужа със следната история:

               Един арабски търговец изпратил сина си при най – мъдрия човек на Земята, да научи Тайната на щастието. Младежът вървял 40 дни през пустинята, докато най – сетне стигнал до красив замък на върха на една планина, в който живеел въпросния мъдрец. Вместо обаче, да рещне самотен мъж потънал в размисли, той се озовал в претъпкана с хора зала. Всеки чакал да получи съвет. Някои се били наредили на опашка, за да разгооварят с мъдреца. Младежът също се наредил и след час дошъл неговият ред. Той попитал каква е Тайната на щастието. В отговор мъдрецът му дал лъжица пълна с олио и му казал да обиколи замъка и местността около него, но без да разсипе лъжицата. Младежът бил много изпълнителен. Той обиколил всяко кътче от замъка и околността без да откъсва поглед от лъжицата с олио. Щом се завърнало от разходката, мъдрецът попитал:

И тъй, видя ли персийските килими в трапезарията ми? Разгледа ли картините в спалнята ми? Видя ли прекрасните ми градини?

        Младежът отвърнал, че нищо не  е видял, защото през цялото  време наблюдавал лъжицата с  олио. Затова пък успял да я опази пълна. Тогава мъдрацът му казал да направи още една обиколка, но този път да разгледа всичко обстойно. Младежът изпълнил заръката и разгледал най – подробно замъка и околността. Видял невероятно красиви места. В захласа си обаче, младежът се спънал и разлял лъжицата с олио. Засрамен той се върнал при мъдреца. След като последният констатирал липсата казал:

Единственото, което мога да  ти кажа е, че Тайната на  щастието се крие в това  да се радваш на красивите  неща в живота, но никога да  не забравяш за лъжицата пълна  с олио, която е в ръката  ти.  Автор: